Лекар: Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство
Публикуваме мнението на доктор Теодор Цанов по повод изказването на зам.-председателя на " ИТН “, което разпали бурни диспути в обществото. Материалът показва гледната точка на един доктор, който желае да покаже българската реалност такава, каквато е.
Публикуваме го без редакторска интервенция:
Г-н Йорданов,
Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от тези " специализанти “, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекост. Завърших медицина не тъй като някой ми е платил пътя, а тъй като съм работил всеки вероятен час сред лекциите си.
Работих в незабавна помощ.
Работих в медицински център.
Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до през днешния ден няма домашна грижа.
Работих и тогава когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в народен ефир…
Три работни места – с цел да си платя наема, учебниците, таксите, храната с цел да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са 5 на брой.
И не съм изключение.
Повечето мои сътрудници изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – все пак – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надвишава годините ни с години.
Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лева заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за превоз, храна, едно на ниска цена кафе от автомата и вяра, за по-добри години.
Работим изключително. Втори контракт. Трети контракт. Нощни смени. 24-часови наряди, в които решаваме орисите на нашите баби и дядовци, майки и татковци. Вземаме решения които директно касаят животите им, а в случай че сгрешим следва гибел.
За да ви описвам картинката ще ви опиша за Центъра по незабавна помощ в София, за който мога с дни да Ви описвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а би трябвало да са най-малко 65 екипа.
И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без отмора и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от завист, а от отмалялост. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си разрешат да отидат на курс и осъвременят реанимацията си тъй като курсът е 600€, представяте ли си? Може би един ваш обяд коства тяхното обучение…
Говоря за този град в който сирената на колата за спешна помощ е не знак на вяра, а е ехото на пренебрежението на не една две институции.
Едва ли можете да ме разберете.
Не сте държал човек за ръка, до момента в който умира.
Не сте чул писъка на майка, нямате и визия по какъв начин мъже ридаят като дребни деца. Не знаете кръвта по какъв начин мирише, по какъв начин остава в носа за часове, по какъв начин се перат облекла по които има смес на кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, когато отново решите да говорите за " специализанти “, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в кола за спешна помощ или в болница. Ще е без сюжет или както може би сте привикнал “на живо ". На място без осветяване. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 $ не купуват съвест.
Че лекарят не се мери в пари, а в храброст.
И че в тази страна към момента има такива, които се борят с заболявания и с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис, един елементарен доктор
Източник: medicalnews.bg
Публикуваме го без редакторска интервенция:
Г-н Йорданов,
Когато Вие сте правили шоу, ние бяхме на дежурство. Аз съм един от тези " специализанти “, за които се изказахте с такава лесна и цинична лекост. Завърших медицина не тъй като някой ми е платил пътя, а тъй като съм работил всеки вероятен час сред лекциите си.
Работих в незабавна помощ.
Работих в медицински център.
Работих и в спорта и по домовете на хората за които и до през днешния ден няма домашна грижа.
Работих и тогава когато никой не мислеше за тях като за хора, а ги смятаха като черни чували за трупове в народен ефир…
Три работни места – с цел да си платя наема, учебниците, таксите, храната с цел да не падна физически по време на държавните изпити, които за ваша информация са 5 на брой.
И не съм изключение.
Повечето мои сътрудници изживяха същото – с нощни смени и изпити по дисциплини с учебници по над 1000 страници. И половината от нас – все пак – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която надвишава годините ни с години.
Специализантите в България не живеят – те оцеляват. За 2000 лева заплата, от които 1000 отиват за наем. Останалото – за превоз, храна, едно на ниска цена кафе от автомата и вяра, за по-добри години.
Работим изключително. Втори контракт. Трети контракт. Нощни смени. 24-часови наряди, в които решаваме орисите на нашите баби и дядовци, майки и татковци. Вземаме решения които директно касаят животите им, а в случай че сгрешим следва гибел.
За да ви описвам картинката ще ви опиша за Центъра по незабавна помощ в София, за който мога с дни да Ви описвам. В него излизат на дежурство 10 екипа за 2 милиона души, а би трябвало да са най-малко 65 екипа.
И в тези екипи има специализанти, лекари които работят без отмора и без сигурност. С кръв по ръцете и в очите не от завист, а от отмалялост. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата от тях, които реанимират възрастни и деца и не могат да си разрешат да отидат на курс и осъвременят реанимацията си тъй като курсът е 600€, представяте ли си? Може би един ваш обяд коства тяхното обучение…
Говоря за този град в който сирената на колата за спешна помощ е не знак на вяра, а е ехото на пренебрежението на не една две институции.
Едва ли можете да ме разберете.
Не сте държал човек за ръка, до момента в който умира.
Не сте чул писъка на майка, нямате и визия по какъв начин мъже ридаят като дребни деца. Не знаете кръвта по какъв начин мирише, по какъв начин остава в носа за часове, по какъв начин се перат облекла по които има смес на кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, когато отново решите да говорите за " специализанти “, по-добре ме потърсете, елате с мен за едно дежурство в кола за спешна помощ или в болница. Ще е без сюжет или както може би сте привикнал “на живо ". На място без осветяване. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 $ не купуват съвест.
Че лекарят не се мери в пари, а в храброст.
И че в тази страна към момента има такива, които се борят с заболявания и с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис, един елементарен доктор
Източник: medicalnews.bg
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ